Истинската цена на безплатната забавачка
Ивайло Георгиев е психолог. Практиката му се осъществява в Ловеч, само че прави и онлайн съвещания. Приема деца, юноши и възрастни. Опираме се точно на опита му с деца, с цел да разберем какво се случва с най-малките, до момента в който целият свят се стреми да измести колкото се може повече действия онлайн.
Понякога с лекост се доверяваме на цифровите " забавачки " , които напълно завладяват вниманието на детето, а ние през това време можем да работим или да почистим на мира дома. Изглежда елементарно и безобидно – отрочето е предостатъчно, а ние получаваме лъжливото чувство, че сме се справили добре.
Когато детският мозък е бомбардиран от звуковите и зрителни резултати на електронните устройства, той преработва постъпилите тласъци, работейки на цялостни обороти. В резултат на това, психологът ни предизвестява, че когато детето се намира в час пред скучната бяла дъска, слушайки монотонния училищен глас, ще изпитва съществено усложнение да задържи вниманието си, тъй като средата не предлага високия интензитет на работа, с които мозъкът му към този момент е привикнал.
Дете, израснало пред тв приемника, получава едностранна тирада и неговата роля в диалога е пасивна. В резултат – то натрупа речников ресурс, който не знае по какъв начин съответно да употребява.
При машиналното ревизиране на клипчета в ТикТок, подрастващите задържат вниманието си едвам по няколко секунди, преди да преминат към идващия клип. По този метод се засягат освен когнитивните качества (памет, обработка, внимание и т.н.), само че и се обуславя неналичието на самообладание в детето.
Все по-често се следи тъжната картинка по какъв начин по площадките група деца са вперили взор в телефоните си, предпочитайки да си пишат и сърфират, в сравнение с да беседват и играят. Устройствата лишават опцията им да развият информационните и обществените си умения.
Понякога с лекост се доверяваме на цифровите " забавачки " , които напълно завладяват вниманието на детето, а ние през това време можем да работим или да почистим на мира дома. Изглежда елементарно и безобидно – отрочето е предостатъчно, а ние получаваме лъжливото чувство, че сме се справили добре.
Когато детският мозък е бомбардиран от звуковите и зрителни резултати на електронните устройства, той преработва постъпилите тласъци, работейки на цялостни обороти. В резултат на това, психологът ни предизвестява, че когато детето се намира в час пред скучната бяла дъска, слушайки монотонния училищен глас, ще изпитва съществено усложнение да задържи вниманието си, тъй като средата не предлага високия интензитет на работа, с които мозъкът му към този момент е привикнал.
Дете, израснало пред тв приемника, получава едностранна тирада и неговата роля в диалога е пасивна. В резултат – то натрупа речников ресурс, който не знае по какъв начин съответно да употребява.
При машиналното ревизиране на клипчета в ТикТок, подрастващите задържат вниманието си едвам по няколко секунди, преди да преминат към идващия клип. По този метод се засягат освен когнитивните качества (памет, обработка, внимание и т.н.), само че и се обуславя неналичието на самообладание в детето.
Все по-често се следи тъжната картинка по какъв начин по площадките група деца са вперили взор в телефоните си, предпочитайки да си пишат и сърфират, в сравнение с да беседват и играят. Устройствата лишават опцията им да развият информационните и обществените си умения.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




